История

Ученик в Райковската гимназия

През 1934 г. става ученик в Райковската гимназия. Учебната година започва в Долно Райково, но много скоро преместването на гимназията на сегашното й място става реалност и учениците пренасят  на гръб чиновете в новото училище.

В навечерието на 90- годишнината на гимназията почти 90-годишният бивш възпитаник разказва за своите учители и съученици. Разказът му започва с директорите: Никола Владимиров, починал 1934 г. е заместен от Антон Зяпков, който преподава на учениците история и руски език. С въ зторг  разказва за третия си директор Иван Попниколов, който преподава география и е много добър преподавател и педагог.

 Сред преподавателите му са колоритни личности като Димитър Горофалов и Константин Ярославович Яновски. Освен с преподавателска дейност двамата  ръководят музикалната и театралната дейност в гимназията.

Съучениците на Свирков са от цялата Смолянска област и извън нея: от Златоград до Велинград и от Доспат до Чепеларе. Випускът ( 52 момчета и 8 момичета) е от 2 паралелки по 30 ученици.

Много от тях всеки ден извървяват дълъг път до училище. Той самият върви два часа сутрин пеш до училище и два след обяд до вкъщи. Само през зимните месеци  на 34/35 учебна година живее на квартира, а през следващите в Ученически пансион, който през 1936/37/38 е в Коруевата сграда, а след това се премества в Пангаловата къща. Учениците, които не са от Смолян , носят на гръб храната за една седмица. Ангел разказва какво е носил в торбата: една тава хляб, дървено каченце с кисело мляко, бакърен тас с варен фасул, обърник, малко ябълки, малко орехи.

 

През ваканциите Ангел помага на семейството си. Майка му е учителка, завършила е българската Одринска гимназия, но учителската заплата не стига. Ангел трябва да коси и събира сено, да кастри дъбови клони за козите, да води животните на паша.  В гимназията учениците също се трудят. Залесяването е основната им дейност. Ангел с гордост разказва , че е залесявал гората около параклиса над гимназията.

Трудно и много сложно е времето, през което той учи в гимназията. Част от гимназистите, сред тях и Ангел са ремсисти. Има и легионери.

Студент в Икономическия институт в София иучастник във Втората световна война

Повечето съученици на Ангел продължават образованието си. Сред тях е Мария Костова – Згурова. Тя следва славянска филология ( състудентка на Блага Димитрова) и 40 години е преподавател по литература в Райковската гимназия. Атанас Беров от с. Хасовица, който зиме и лете ходи  пеш съвсем сам от село до гимназията и обратно , следва в Германия. Там се  включва в нелегална дейност , заловен е и загива в Бухенвалд. Ангел записва Икономическия институт в София, но мечтата му е друга. Иска да следва медицина. Затова успоредно със следването  ходи на уроци по латински език. Медицина по това време кандидатстват само ученици, завършили класическа или полукласическа гимназия. И Ангел се явява на изпит по латински език в Пловдивската мъжка гимназия. Документите за Медицинския университет са подготвени, но на 03.03.1941 г. България се присъединява към Фашисткия блок и Ангел заминава в армията. Там завършва Школата за запасни офицери.    На 09.09.1944 г като взводен командир на 21 –ви Средногорски полк заминава на фронта и участва в I –та фаза на войната.

След завръщането си от фронта продължава образованието си в Икономическия институт . Междувременно през 1945 г. основава потребителска кооперация в с. Серафимово.

Учител в Райковската гимназия

 През есента на 1946 г. Ангел Свирков е назначен за учител по физкултура в Райковската гимназия. Сред неговите колеги е съученикът му Ангел Робов, който преподава химия, Тодор Тодоров, Ангел Сарандалиев, Атанас Капитанов, Димитър Петков и бъдещата му съпруга Елена. Сега той работи заедно с бившите си преподаватели Яновски и Велков.

Офицер в армията и икономист и общественик

В края на 1947 г. учителството му е прекъснато. Призован е  като офицер в армията. В София завършва Висша военна академия и остава на работа там.

След напускането на армията работи като икономист в Академията на науките – София. През 1959 г. Смолян става окръжен град и той е поканен да работи като икономист в Плановата комисия към окръжния съвет. Пенсионира се в ОКС, където работи  15 години.

От 17 г. е Председател на Общинския съвет на Ветераните на войните. С 14-те дружества във всяко кметство е в постоянна връзка. Не му е лесно, но не се оплаква. Всички починали председатели е изпратил с надгробно слово . Във всяко дружество е изнесъл по две лекции. Канен е да изнася лекции пред ученици и пенсионери за Дравската и Одринската епопея. Ангел е лектор и член на Тракийската организация.

Тази година той навърши 70 г. от завършването   на своята Алма Матер и се вълнува за предстоящото честване, посветено на 90-годишния юбилей на гимназията.

Композиторът Димитър Петков е роден на 04.05.1919 г. в село Райково. Тук са живели и прекарали целия си живот неговите родители – Христо Петков Христов и Руса Попдимитрова Христова. В Райково протича детството и юношеството на Димитър, оттук започва и дългият му път в изкуството.     В онези години град Смолян (до 1932 г.той се нарича Пашмакли) е административен и търговски център на района. Но културното средище е село Райково – в него са гимназията и читалището, тук има църковен и граждански хор, основан в 1919 г.

В училището преподават млади и ентусиазирани учители, които образуват ученически хорове, духова музика, малък смесен оркестър, поставят детски оперети. И Димитър има възможности да се прояви- той участва във всички ученически самодейни състави. Един от тези млади ентусиасти  учители – Георги Щърбов, който свирел на флейта, образува ученическа коледарска група и със събраните пари закупува десетина медни духови инструмента. С помощта на музиканти от военния духов оркестър в Смолян обучава ученици и създава от тях малък духов оркестър. Още от първи прогимназиален клас ( сега  – V клас) Димитър влиза в този оркестър и се научава да свири на флигорна. Щърбов подготвя и няколко оперетки. Учениците сами правят всичко – те ушиват костюмите, измайсторяват и декорите, съставят малък оркестър, свирят , пеят и играят на сцената. Димитър е „вся и всьо” – и артист, и оркестрант и певец.

В гимназията музика преподава  учителката Мария Дохчева, завършила пеене в Музикалната академия. С нейна помощ Димитър заучава на флейта един откъс из операта „Орфей и Евредика ” от Глук и го изпълнява на училищен концерт. Това е и първата му солова проява на концертна сцена. Но проявите в училище изглежда не са му достатъчни и през тези години той пее заедно с чичо си Кольо в смесения читалищен хор, ръководен от учителя по френски в гимназията Димитър Гаруфалов, културен и надарен любител – музикант, изявяващ се и като композитор – автор на първия химн за Родопите, песента „Гордей се Родопа”. Участието в този нелош за времето си хор дава импулси и познания на бъдещия хоров диригент и композитор. През есента на 1934 гРайковската гимназия става реална и завършилият пети клас (сега девети) Димитър продължава образованието си в Пловдивдивската мъжка гимназия „Александър I”.

Поради непрекъснатото натякване на околните му, че „цигулар къща не храни” той не продължава образованието си в Държавната музикална академия. Решава да следва химия – една перспективна наука, която му е любима в гимназията. Но нито за миг през тези четири университетски години не прекъсва музикалната си дейност.

През януари 1946 г. той се връща в Райково, защото е назначен там за учител по  химия в гимназията. Но без музика той не може да живее и отново както през ученическите си години се захваща с музикалната самодейност. Съставя малък оркестър и с помощта на градския смесен хор за няколко месеца подготвя оперетата”Уляна” от украинския композитор К. Стеценко. Представянето й е цяло събитие за райковската общественост. Участник в това събитие е и неговата колежка, учителка по немски език Елена Ламбрева Дерменджиева (родена на 19.02.1921 г. в Пловдив). Тя също има музикални наклонности, хубав сопранов глас, фигура и артистичност.

В началото на октомври 1946 г., един месец след като се е оженил за колежката си Елена Ламбрева той  заминава за София и се записва в Държавната музикална академия. Времената вече са други и този път у него няма никакви колебания, че музиката е тази, на която ще посвети живота си.

Роден на 18.07.1934 г. в с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен. Завършва седми клас и започва работа в Плевен. Но желанието да учи го връща отново в училище и учи в гимназията на съседното село Телиш.

През 1954 г. той записва агрономство в София, но желанието му е друго. Породило се на пионерски лагер в „Брусенски ханове”- Стара планина, където Цочев е отряден ръководител. И две години по-късно той вече е студент в Софийския университет, специалност  биология.

Влюбен в планината, увлечен по ботаниката пред разпределителната комисия той има едно единствено желание: да работи в планинско селище – Кюстендил, Благоевград или Смолян. С ентусиазъм приема предложението за Смолян и с два денка: един със завивките и един с книгите пристига в града, в който пуска корените си.

На 07.09.1960 г. Цочев е назначен на постоянно място като  учител по биология в Райковската гимназия. Получава класното ръководство на предшественичката си (Анева от София). Класът му е доста немирен, но младият учител е силно впечатлен от родопските деца. Те са кротки, ученолюбиви и много музикални. Той така обиква работата си, че посвещава на нея цялото си време. Гордее се, че през всичките 34 години преподавателска работа е имало кабинет по биология и че обучението се е водило на високо ниво. Много ученици, завършили гимназията продължават образованието си с биология. Понякога за медицина, стоматология и фармация кандидатстват по 25 зрелостници от випуск. Освен това много продължават образованието си в медицински колежи, следват агрономство или зоотехника.

На Цочев много му харесва класното ръководство. Почти през цялото учителстване е класен ръководител и за всеки клас организира екскурзии. Още през 1961 г. той осъществява 10-дневна екскурзия из България с ученици от всички класове. Стигат чак до Силистра, а една от нощувките е в х.”Вихрен”в Пирин планина, точно под едноименния връх . Следват много екскурзии в страната и в чужбина. Организира за учениците си в по-горните класове такива в Румъния, Югославия, Унгария, Чехия, бившата ГДР.

Цочев получава предложения за „по-престижни” работи, но не пожелава да смени професията на учител. Работи всеотдайно и е много щастлив, когато през 1989 г. гимназията, с директор Величка Пачеджиева се преобразува в ПМГ. Осъзната е необходимостта от новия профил, с което се удовлетворява желанието на голям брой ученици и родители.

След 34 години работа като учител в ПМГ Георги Цочев излиза в пенсия. Но животът му е пълноценен. Има чудесно семейство. Неговата съпруга, Славка Чешитева, също се вплита в историята на гимназията. Тя работи тук, а по-късно в Ученическия пансион  като счетоводител. Интересен е един факт, свързан с тъста на Цочев. Георги Чешитев до 1944г. работи като секретар-бирник. Той е свързан с идеята и утвърждаването на мястото за построяването на новата сграда на гимназията. Сега Цочев има достатъчно време да се посвети на любимите си занимания: биологията, музиката, изкуството и литературата.

• Статия във вестник „Отзвук“

1. Доклади и статии по математика
   • Доклад пред национална конференция по Математика
   • Параметрични квадратни уравнения
   • Параметрични квадратни неравенства
   • Решение на Теоремата на Ъркърт 
2. Получени награди
   • Орден „Кирил и Методий“
   • Награда „Неофит Рилски“
   • Учител на годината
   • Годишна награда на гр. Смолян
   • Първи клас квалификация
   • Втори клас квалификация
   • Първенец на 6 петилетка
   • Диплом ТНТМ
   • Грамота ТНТМ
   • Грамота Обществен съвет за развитие на образованието – гр. Смолян
   • Удостоверение за компютърна грамотност
3. Статии
   • Списание математика и информатика
   • Първа статия за електронно изчислителната техника в-к „Родопски устрем“
   • В-к „Родопски вести“ 28 юни 1995 г.
   • В-к „Родопски вести“ 10 август 1994 г.
   • Статия за кръжок по математика
   • Статия във вестник „Отзвук“

В кратката пауза между две национални катастрофи, през септември 1915 г. към ксантийската прогимназия се разкрива I-ви гимназиален клас, с което тя се превръща в гимназия. В нея учат и доста родопчани от Пашмаклийския (Смолянския) край – д-р Спиридон Щърбов и Георги Чешитев от Райково, Атанас Поптодоров (по-късно писател с псевдоним Камен Бралов) и др. През следващите години тя се развива постепенно до III – ти гимназиален клас.    

Много трудно е за Държавната Ксантийска непълна смесена гимназия. Особено тежък е проблемът с учителските кадри. Занятията се водят предимно от учители без необходимия ценз. Повечето от тях са от екзархийско време и са със средно педагогическо образование, получено в Солун, Серес, Прилеп и др. При това много от мъжете – учители често са мобилизирани заради военните действия на Първата световна война и понякога дори идват в училище с военна униформа…Тук учител, а за известно време и изпълняващ длъжността директор (1918 г.) е Никола Филипов от с. Устово, Пашмаклийско. През 1919 г. изпълняващ длъжността директор е известният тракийски функционер и общественик – Христо Караманджуков от с. Чокманово. Учител – стажант е завършващият история в Софийския университет (СУ) Иван Пандалеев Орманджиев, известен по-късно като историк на тракийското освободително движение и председател на Върховния комитет на Тракийската организация.

При тази тежка обстановка, без да чака официално решение на МНП, ръководството на Ксантийската гимназия в лицето на директора й – Христо Караманджуков и с активната подкрепа на учителя в същата – Никола Филипов, вземат решение за преместване на гимназията в Средните Родопи. За целта на Никола Филипов е възложено неофициално да подготви това преместване, като през декември 1919 г. Идва в Пашмаклийско, където започва сондажи с местните отговорни фактори, за устройване на гимназията.

Решаващите фактори за определяне местоположението на гимназията са: тя да е на средищно място, удобно за по-голям брой ученици в Пашмаклийско; селището, където ще се разположи да е от големите и в него да има развита прогимназия. На тези условия тогава най-добре отговаря с. Райково.

По това време Райково е едно сравнително голямо и уредено планинско селище. То е разположено в долината на р. Черна на средищно място, с хубав климат, с двата си големи карстови извора. Махалите му са накацали на сравнително по-високите и със слаба почва места от двете страни на Черна. По – „дебелите” места и тези до рекатаи деретата са за градини (бахчи), защото малкото плодородна земя трябва да се използва най – грижливо.

И започва историята на Райковската гимназия.

В резултат на поетия от Филипов риск, на проявената от него, Хр. Караманджуков и други родопчани голяма настойчивост, както и на проявеното разбиране от ръководството на МНП, в лицето на просветния министър Цанко Бакалов, е издадена дългоочакваната заповед за преместване – № 321 от 29.01.1920 г. В нея се казва: „Разрешавам да се премести Ксантийската непълна смесена гимназия в с. Райково, Пашмаклийско, като през тази учебна година се открие при Райковската смесена прогимназия само I гимназиален клас ”.

С решение на Педагогическия съвет на ПМГ „Васил Левски” на 03.10.2009 г. училищният екип се отправи към корените ни – към Ксанти.

Нашето „Пътешествие в историята” до град Ксанти бе осъществено на  11.10.2009 г. Върнахме се назад във времето, бяхме на мястото, откъдето води началото си нашето училище – най-старото средно учебно заведение в района.