Райковската гимназия е училище с много традиции, а една от най - тачените и почитаните е през мразовития месец февруари, когато скръб сковава сърцата и мъка тегне в душите при мисълта, че на 19 февруари българският народ е изгубил своя смел син. Огънят на факлите запалва в нас искрата на гордостта, че сме потомци на Левски, но същият този огън гори душите ни.
През пролетта на 1921 г. Райковската гимназия приема за свой патрон Васил Левски и това събитие се превръща в най-личния празник на възпитаниците. Отначало той се почита на именния ден на Апостола - Васильовден (14 януари - стар стил). През 1933г. за патронен празник на гимназията се определя датата на смъртта на Васил Левски - 19 февруари. Оттогава тържествено се отбелязва героичната му смърт. Тази традиция е запазена и до днес, като с всяка изминала година празникът става по-тържествен и по-искрен.
И днес ние черпим вдъхновение, гордост и пример от миналото. Левски е пътеводна звезда, която като светъл лъч озарява житейския ни път. Когато на 19 февруари застанем пред паметника на Апостола (който е единствен в нашия регион), когато видим устременият му поглед към бъдещето, когато усетим гордата му осанка, се чувстваме силни, безстрашни, готови за новите премеждия и осъзнаваме, че бъдещето принадлежи на потомците на Дякона, т.е. на нас. Черпим сила от неговата сила, вяра от неговата вяра, пламък от неговия пламък. В тишината на душите си, пред собствената си съвест, ние тайно полагаме клетва да следваме идеалите и заветите на Апостола и да имаме неговата воля за осъществяването им