В кратката пауза между две национални катастрофи, през септември 1915 г. към ксантийската прогимназия се разкрива I-ви гимназиален клас, с което тя се превръща в гимназия. В нея учат и доста родопчани от Пашмаклийския (Смолянския) край – д-р Спиридон Щърбов и Георги Чешитев от Райково, Атанас Поптодоров (по-късно писател с псевдоним Камен Бралов) и др. През следващите години тя се развива постепенно до III – ти гимназиален клас.
Много трудно е за Държавната Ксантийска непълна смесена гимназия. Особено тежък е проблемът с учителските кадри. Занятията се водят предимно от учители без необходимия ценз. Повечето от тях са от екзархийско време и са със средно педагогическо образование, получено в Солун, Серес, Прилеп и др. При това много от мъжете – учители често са мобилизирани заради военните действия на Първата световна война и понякога дори идват в училище с военна униформа...Тук учител, а за известно време и изпълняващ длъжността директор (1918 г.) е Никола Филипов от с. Устово, Пашмаклийско. През 1919 г. изпълняващ длъжността директор е известният тракийски функционер и общественик – Христо Караманджуков от с. Чокманово. Учител – стажант е завършващият история в Софийския университет (СУ) Иван Пандалеев Орманджиев, известен по-късно като историк на тракийското освободително движение и председател на Върховния комитет на Тракийската организация.
При тази тежка обстановка, без да чака официално решение на МНП, ръководството на Ксантийската гимназия в лицето на директора й - Христо Караманджуков и с активната подкрепа на учителя в същата – Никола Филипов, вземат решение за преместване на гимназията в Средните Родопи. За целта на Никола Филипов е възложено неофициално да подготви това преместване, като през декември 1919 г. Идва в Пашмаклийско, където започва сондажи с местните отговорни фактори, за устройване на гимназията.
Решаващите фактори за определяне местоположението на гимназията са: тя да е на средищно място, удобно за по-голям брой ученици в Пашмаклийско; селището, където ще се разположи да е от големите и в него да има развита прогимназия. На тези условия тогава най-добре отговаря с. Райково.
По това време Райково е едно сравнително голямо и уредено планинско селище. То е разположено в долината на р. Черна на средищно място, с хубав климат, с двата си големи карстови извора. Махалите му са накацали на сравнително по-високите и със слаба почва места от двете страни на Черна. По – „дебелите” места и тези до рекатаи деретата са за градини (бахчи), защото малкото плодородна земя трябва да се използва най – грижливо.
И започва историята на Райковската гимназия.
В резултат на поетия от Филипов риск, на проявената от него, Хр. Караманджуков и други родопчани голяма настойчивост, както и на проявеното разбиране от ръководството на МНП, в лицето на просветния министър Цанко Бакалов, е издадена дългоочакваната заповед за преместване - № 321 от 29.01.1920 г. В нея се казва: „Разрешавам да се премести Ксантийската непълна смесена гимназия в с. Райково, Пашмаклийско, като през тази учебна година се открие при Райковската смесена прогимназия само I гимназиален клас ”.
С решение на Педагогическия съвет на ПМГ „Васил Левски” на 03.10.2009 г. училищният екип се отправи към корените ни – към Ксанти.
Нашето „Пътешествие в историята” до град Ксанти бе осъществено на 11.10.2009 г. Върнахме се назад във времето, бяхме на мястото, откъдето води началото си нашето училище – най-старото средно учебно заведение в района.