Свободните места за ученици през учебната 2010/2011 години можета да видите  тук.

В живота ни има неща, които избираме, и такива, които ни се случват. Учението в Райковската гимназия не е случаен избор. По-скоро е съзнателно ориентиране, път към утрето.

Днес нашето училище е на прага на  90-годишнината от ис­торията си и съществуването му доказва, че е мяс­то, което изгражда силни и упорити характери, спо­собни да поемат предизвикателствата на живота. Всеки възпитаник на Райковската гимна­зия е успял да се докосне до духа и, почувствал е традицията, която се крие във всяко кътче от нея.

Времето тук обаче е винаги младо и наше, време, в което израстваме и поглеждаме към живота  с други очи.

Разбираме, че нещата не винаги са лесни и че за да успееш, трябва да се трудиш, да се трудиш... ПМГ "Васил Левски" - гр.Смолян учи на постоянс­тво, самодисциплина, упоритост, своеобразна осъзнатост, борбеност. В своята история тя не потъпква дори и за миг общочовешките и фундамен­тални ценности. Девет десетилетия - малко и мно­го — просто време на един човешки живот. И също като истински човек, гимназията се е променяла, помъдрявала. Всяка скърцаща врата тук нашепва история - човешка, искрена, многозначна. Поколения минават през нея и остават следа...Кой е бил на този  чин преди пет години? А преди петдесет? Хиляди стъпки, хиляди осъществени мечти.

Всяка есен сградата ни събира в себе си като у дома, а ние вдъхваме живота в нея. Уверени сме, че коридорите никога няма да утихнат, винаги ще се чуват гласове и ще кънти звънецът, който никога няма да  забравим. Тук се намират приятели за цял живот. И въпреки че след време много от тях ще останат просто красив спомен, преживяното остава и ти помага до бъдеш по-истински, помага ти да намериш себе си и да отсееш важното от преходни­те и посредствените неща в живота.

Сигурни сме, че нашето училище ще създаде още много истин­ски хора, в чиито сърца времето няма да заличи чув­ства и трепети от ученическите години.

Знаем, че  времето тук ще отлети та­ка бързо и неусетно, както отминалото, но ще си тръгне не детето, което с плахи стъпки прис­тъпи прага на неизвестното, на новото, а човек по-зрял, по-силен, по-добър. Сигурни сме, че след години често ще се връщаме до познатата сграда само за да я погледаме и да си спомняме...Нашата гимназия...