"БЕЗ ИЗПИТ НЕ Е ПРИЕТ НИКОЙ..."

Васил Левски

Георги Цочев

Роден на 18.07.1934 г. в с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен. Завършва седми клас и започва работа в Плевен. Но желанието да учи го връща отново в училище и учи в гимназията на съседното село Телиш.

През 1954 г. той записва агрономство в София, но желанието му е друго. Породило се на пионерски лагер в „Брусенски ханове”- Стара планина, където Цочев е отряден ръководител. И две години по-късно той вече е студент в Софийския университет, специалност  биология.

Влюбен в планината, увлечен по ботаниката пред разпределителната комисия той има едно единствено желание: да работи в планинско селище – Кюстендил, Благоевград или Смолян. С ентусиазъм приема предложението за Смолян и с два денка: един със завивките и един с книгите пристига в града, в който пуска корените си.

На 07.09.1960 г. Цочев е назначен на постоянно място като  учител по биология в Райковската гимназия. Получава класното ръководство на предшественичката си (Анева от София). Класът му е доста немирен, но младият учител е силно впечатлен от родопските деца. Те са кротки, ученолюбиви и много музикални. Той така обиква работата си, че посвещава на нея цялото си време. Гордее се, че през всичките 34 години преподавателска работа е имало кабинет по биология и че обучението се е водило на високо ниво. Много ученици, завършили гимназията продължават образованието си с биология. Понякога за медицина, стоматология и фармация кандидатстват по 25 зрелостници от випуск. Освен това много продължават образованието си в медицински колежи, следват агрономство или зоотехника.

На Цочев много му харесва класното ръководство. Почти през цялото учителстване е класен ръководител и за всеки клас организира екскурзии. Още през 1961 г. той осъществява 10-дневна екскурзия из България с ученици от всички класове. Стигат чак до Силистра, а една от нощувките е в х.”Вихрен”в Пирин планина, точно под едноименния връх . Следват много екскурзии в страната и в чужбина. Организира за учениците си в по-горните класове такива в Румъния, Югославия, Унгария, Чехия, бившата ГДР.

Цочев получава предложения за „по-престижни” работи, но не пожелава да смени професията на учител. Работи всеотдайно и е много щастлив, когато през 1989 г. гимназията, с директор Величка Пачеджиева се преобразува в ПМГ. Осъзната е необходимостта от новия профил, с което се удовлетворява желанието на голям брой ученици и родители.

След 34 години работа като учител в ПМГ Георги Цочев излиза в пенсия. Но животът му е пълноценен. Има чудесно семейство. Неговата съпруга, Славка Чешитева, също се вплита в историята на гимназията. Тя работи тук, а по-късно в Ученическия пансион  като счетоводител. Интересен е един факт, свързан с тъста на Цочев. Георги Чешитев до 1944г. работи като секретар-бирник. Той е свързан с идеята и утвърждаването на мястото за построяването на новата сграда на гимназията. Сега Цочев има достатъчно време да се посвети на любимите си занимания: биологията, музиката, изкуството и литературата.