"БЕЗ ИЗПИТ НЕ Е ПРИЕТ НИКОЙ..."

Васил Левски

Димитър Петков

Композиторът Димитър Петков е роден на 04.05.1919 г. в село Райково. Тук са живели и прекарали целия си живот неговите родители – Христо Петков Христов и Руса Попдимитрова Христова. В Райково протича детството и юношеството на Димитър, оттук започва и дългият му път в изкуството.     В онези години град Смолян (до 1932 г.той се нарича Пашмакли) е административен и търговски център на района. Но културното средище е село Райково – в него са гимназията и читалището, тук има църковен и граждански хор, основан в 1919 г.

d_petkov1

 

 

 

В училището преподават млади и ентусиазирани учители, които образуват ученически хорове, духова музика, малък смесен оркестър, поставят детски оперети. И Димитър има възможности да се прояви- той участва във всички ученически самодейни състави. Един от тези млади ентусиасти  учители – Георги Щърбов, който свирел на флейта, образува ученическа коледарска група и със събраните пари закупува десетина медни духови инструмента. С помощта на музиканти от военния духов оркестър в Смолян обучава ученици и създава от тях малък духов оркестър. Още от първи прогимназиален клас ( сега  - V клас) Димитър влиза в този оркестър и се научава да свири на флигорна. Щърбов подготвя и няколко оперетки. Учениците сами правят всичко – те ушиват костюмите, измайсторяват и декорите, съставят малък оркестър, свирят , пеят и играят на сцената. Димитър е „вся и всьо” – и артист, и оркестрант и певец.

 

 

В гимназията музика преподава  учителката Мария Дохчева, завършила пеене в Музикалната академия. С нейна помощ Димитър заучава на флейта един откъс из операта „Орфей и Евредика ” от Глук и го изпълнява на училищен концерт. Това е и първата му солова проява на концертна сцена. Но проявите в училище изглежда не са му достатъчни и през тези години той пее заедно с чичо си Кольо в смесения читалищен хор, ръководен от учителя по френски в гимназията Димитър Гаруфалов, културен и надарен любител - музикант, изявяващ се и като композитор – автор на първия химн за Родопите, песента „Гордей се Родопа”. Участието в този нелош за времето си хор дава импулси и познания на бъдещия хоров диригент и композитор. През есента на 1934 гРайковската гимназия става реална и завършилият пети клас (сега девети) Димитър продължава образованието си в Пловдивдивската мъжка гимназия „Александър I”.

Поради непрекъснатото натякване на околните му, че „цигулар къща не храни” той не продължава образованието си в Държавната музикална академия. Решава да следва химия – една перспективна наука, която му е любима в гимназията. Но нито за миг през тези четири университетски години не прекъсва музикалната си дейност.

През януари 1946 г. той се връща в Райково, защото е назначен там за учител по  химия в гимназията. Но без музика той не може да живее и отново както през ученическите си години се захваща с музикалната самодейност. Съставя малък оркестър и с помощта на градския смесен хор за няколко месеца подготвя оперетата”Уляна” от украинския композитор К. Стеценко. Представянето й е цяло събитие за райковската общественост. Участник в това събитие е и неговата колежка, учителка по немски език Елена Ламбрева Дерменджиева (родена на 19.02.1921 г. в Пловдив). Тя също има музикални наклонности, хубав сопранов глас, фигура и артистичност.

В началото на октомври 1946 г., един месец след като се е оженил за колежката си Елена Ламбрева той  заминава за София и се записва в Държавната музикална академия. Времената вече са други и този път у него няма никакви колебания, че музиката е тази, на която ще посвети живота си.