Защо ПМГ?

Защо ПМГ?В живота ни има неща, които избираме, и такива, които ни се случват. Учението в Райковската гимназия не е случаен избор. По-скоро е съзнателно ориентиране, път към утрето.

Прием

ПриемПМГ “Васил Левски” гр.Смолян предлага на своите възпитаници висококвалифициран преподавателски екип, благоприятна интелектуална среда.

Обучение

ОбучениеПрез настоящата 2016/2017 учебна година в ПМГ ”Васил Левски” се обучават 469 ученици в 20 паралелки. В момента в училището преподават 35 учители.

Връзка с нас

Връзка с насАдрес: ул. Никола Филипов 2

гр. Смолян 4700

Email: pmg_smolyan@abv.bg

Телефон: 0301 82902

Факс: 0301 82902

Последни новини

Георги Цочев

  • ПДФ

Геоги Цочев

Роден на 18.07.1934 г. в с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен. Завършва седми клас и започва работа в Плевен. Но желанието да учи го връща отново в училище и учи в гимназията на съседното село Телиш.

През 1954 г. той записва агрономство в София, но желанието му е друго. Породило се на пионерски лагер в „Брусенски ханове”- Стара планина, където Цочев е отряден ръководител. И две години по-късно той вече е студент в Софийския университет, специалност  биология.

Влюбен в планината, увлечен по ботаниката пред разпределителната комисия той има едно единствено желание: да работи в планинско селище – Кюстендил, Благоевград или Смолян. С ентусиазъм приема предложението за Смолян и с два денка: един със завивките и един с книгите пристига в града, в който пуска корените си.

На 07.09.1960 г. Цочев е назначен на постоянно място като  учител по биология в Райковската гимназия. Получава класното ръководство на предшественичката си (Анева от София). Класът му е доста немирен, но младият учител е силно впечатлен от родопските деца. Те са кротки, ученолюбиви и много музикални. Той така обиква работата си, че посвещава на нея цялото си време. Гордее се, че през всичките 34 години преподавателска работа е имало кабинет по биология и че обучението се е водило на високо ниво. Много ученици, завършили гимназията продължават образованието си с биология. Понякога за медицина, стоматология и фармация кандидатстват по 25 зрелостници от випуск. Освен това много продължават образованието си в медицински колежи, следват агрономство или зоотехника.

На Цочев много му харесва класното ръководство. Почти през цялото учителстване е класен ръководител и за всеки клас организира екскурзии. Още през 1961 г. той осъществява 10-дневна екскурзия из България с ученици от всички класове. Стигат чак до Силистра, а една от нощувките е в х.”Вихрен”в Пирин планина, точно под едноименния връх . Следват много екскурзии в страната и в чужбина. Организира за учениците си в по-горните класове такива в Румъния, Югославия, Унгария, Чехия, бившата ГДР.

Цочев получава предложения за „по-престижни” работи, но не пожелава да смени професията на учител. Работи всеотдайно и е много щастлив, когато през 1989 г. гимназията, с директор Величка Пачеджиева се преобразува в ПМГ. Осъзната е необходимостта от новия профил, с което се удовлетворява желанието на голям брой ученици и родители.

След 34 години работа като учител в ПМГ Георги Цочев излиза в пенсия. Но животът му е пълноценен. Има чудесно семейство. Неговата съпруга, Славка Чешитева, също се вплита в историята на гимназията. Тя работи тук, а по-късно в Ученическия пансион  като счетоводител. Интересен е един факт, свързан с тъста на Цочев. Георги Чешитев до 1944г. работи като секретар-бирник. Той е свързан с идеята и утвърждаването на мястото за построяването на новата сграда на гимназията. Сега Цочев има достатъчно време да се посвети на любимите си занимания: биологията, музиката, изкуството и литературата.

 

Димитър Петков

  • ПДФ

Димитър Петков

Композиторът Димитър Петков е роден на 04.05.1919 г. в село Райково. Тук са живели и прекарали целия си живот неговите родители – Христо Петков Христов и Руса Попдимитрова Христова. В Райково протича детството и юношеството на Димитър, оттук започва и дългият му път в изкуството.     В онези години град Смолян (до 1932 г.той се нарича Пашмакли) е административен и търговски център на района. Но културното средище е село Райково – в него са гимназията и читалището, тук има църковен и граждански хор, основан в 1919 г.\

 

d_petkov1

 

В училището преподават млади и ентусиазирани учители, които образуват ученически хорове, духова музика, малък смесен оркестър, поставят детски оперети. И Димитър има възможности да се прояви- той участва във всички ученически самодейни състави. Един от тези млади ентусиасти  учители – Георги Щърбов, който свирел на флейта, образува ученическа коледарска група и със събраните пари закупува десетина медни духови инструмента. С помощта на музиканти от военния духов оркестър в Смолян обучава ученици и създава от тях малък духов оркестър. Още от първи прогимназиален клас ( сега  - V клас) Димитър влиза в този оркестър и се научава да свири на флигорна. Щърбов подготвя и няколко оперетки. Учениците сами правят всичко – те ушиват костюмите, измайсторяват и декорите, съставят малък оркестър, свирят , пеят и играят на сцената. Димитър е „вся и всьо” – и артист, и оркестрант и певец.

 


 

В гимназията музика преподава  учителката Мария Дохчева, завършила пеене в Музикалната академия. С нейна помощ Димитър заучава на флейта един откъс из операта „Орфей и Евредика ” от Глук и го изпълнява на училищен концерт. Това е и първата му солова проява на концертна сцена. Но проявите в училище изглежда не са му достатъчни и през тези години той пее заедно с чичо си Кольо в смесения читалищен хор, ръководен от учителя по френски в гимназията Димитър Гаруфалов, културен и надарен любител - музикант, изявяващ се и като композитор – автор на първия химн за Родопите, песента „Гордей се Родопа”. Участието в този нелош за времето си хор дава импулси и познания на бъдещия хоров диригент и композитор. През есента на 1934 г Райковската гимназия става реална и завършилият пети клас (сега девети) Димитър продължава образованието си в Пловдивдивската мъжка гимназия „Александър I”.

Поради непрекъснатото натякване на околните му, че „цигулар къща не храни” той не продължава образованието си в Държавната музикална академия. Решава да следва химия – една перспективна наука, която му е любима в гимназията. Но нито за миг през тези четири университетски години не прекъсва музикалната си дейност.

През януари 1946 г. той се връща в Райково, защото е назначен там за учител по  химия в гимназията. Но без музика той не може да живее и отново както през ученическите си години се захваща с музикалната самодейност. Съставя малък оркестър и с помощта на градския смесен хор за няколко месеца подготвя оперетата”Уляна” от украинския композитор К. Стеценко. Представянето й е цяло събитие за райковската общественост. Участник в това събитие е и неговата колежка, учителка по немски език Елена Ламбрева Дерменджиева (родена на 19.02.1921 г. в Пловдив). Тя също има музикални наклонности, хубав сопранов глас, фигура и артистичност.

В началото на октомври 1946 г., един месец след като се е оженил за колежката си Елена Ламбрева той  заминава за София и се записва в Държавната музикална академия. Времената вече са други и този път у него няма никакви колебания, че музиката е тази, на която ще посвети живота си.

Ангел Свирков

  • ПДФ

Ангел Иванов  Свирков

Ученик в Райковската гимназия

През 1934 г. става ученик в Райковската гимназия. Учебната година започва в Долно Райково, но много скоро преместването на гимназията на сегашното й място става реалност и учениците пренасят  на гръб чиновете в новото училище.

В навечерието на 90- годишнината на гимназията почти 90-годишният бивш възпитаник разказва за своите учители и съученици. Разказът му започва с директорите: Никола Владимиров, починал 1934 г. е заместен от Антон Зяпков, който преподава на учениците история и руски език. С въ зторг  разказва за третия си директор Иван Попниколов, който преподава география и е много добър преподавател и педагог.

 Сред преподавателите му са колоритни личности като Димитър Горофалов и Константин Ярославович Яновски. Освен с преподавателска дейност двамата  ръководят музикалната и театралната дейност в гимназията.

Съучениците на Свирков са от цялата Смолянска област и извън нея: от Златоград до Велинград и от Доспат до Чепеларе. Випускът ( 52 момчета и 8 момичета) е от 2 паралелки по 30 ученици.

Много от тях всеки ден извървяват дълъг път до училище. Той самият върви два часа сутрин пеш до училище и два след обяд до вкъщи. Само през зимните месеци  на 34/35 учебна година живее на квартира, а през следващите в Ученически пансион, който през 1936/37/38 е в Коруевата сграда, а след това се премества в Пангаловата къща. Учениците, които не са от Смолян , носят на гръб храната за една седмица. Ангел разказва какво е носил в торбата: една тава хляб, дървено каченце с кисело мляко, бакърен тас с варен фасул, обърник, малко ябълки, малко орехи.

 

 Част от учениците, живели в пансиона и 2 от момичетата, които се хранят там. На първия ред отляво надясно: Минчо Минчев, свещеник Попалов, Иван Попниколов- директор на гимназията, Ангел Попконстантинов - домакин

 

През ваканциите Ангел помага на семейството си. Майка му е учителка, завършила е българската Одринска гимназия, но учителската заплата не стига. Ангел трябва да коси и събира сено, да кастри дъбови клони за козите, да води животните на паша.  В гимназията учениците също се трудят. Залесяването е основната им дейност. Ангел с гордост разказва , че е залесявал гората около параклиса над гимназията.

Трудно и много сложно е времето, през което той учи в гимназията. Част от гимназистите, сред тях и Ангел са ремсисти. Има и легионери.

 

    Абитуриентът Ангел Свирков

 

 

Студент в Икономическия институт в София иучастник във Втората световна война

Повечето съученици на Ангел продължават образованието си. Сред тях е Мария Костова – Згурова. Тя следва славянска филология ( състудентка на Блага Димитрова) и 40 години е преподавател по литература в Райковската гимназия. Атанас Беров от с. Хасовица, който зиме и лете ходи  пеш съвсем сам от село до гимназията и обратно , следва в Германия. Там се  включва в нелегална дейност , заловен е и загива в Бухенвалд. Ангел записва Икономическия институт в София, но мечтата му е друга. Иска да следва медицина. Затова успоредно със следването  ходи на уроци по латински език. Медицина по това време кандидатстват само ученици, завършили класическа или полукласическа гимназия. И Ангел се явява на изпит по латински език в Пловдивската мъжка гимназия. Документите за Медицинския университет са подготвени, но на 03.03.1941 г. България се присъединява към Фашисткия блок и Ангел заминава в армията. Там завършва Школата за запасни офицери.    На 09.09.1944 г като взводен командир на 21 –ви Средногорски полк заминава на фронта и участва в I –та фаза на войната.

След завръщането си от фронта продължава образованието си в Икономическия институт . Междувременно през 1945 г. основава потребителска кооперация в с. Серафимово.

Учител в Райковската гимназия

 През есента на 1946 г. Ангел Свирков е назначен за учител по физкултура в Райковската гимназия. Сред неговите колеги е съученикът му Ангел Робов, който преподава химия, Тодор Тодоров, Ангел Сарандалиев, Атанас Капитанов, Димитър Петков и бъдещата му съпруга Елена. Сега той работи заедно с бившите си преподаватели Яновски и Велков.

 

Пансионерите от пансиона към гимназията  - Райково с директора на пансиона и  учителя по физкултура - Ангел Свирков през учебната 1946/47 година

 

 

 Ангел Свирков като класен ръководител

Офицер в армията и икономист и общественик

В края на 1947 г. учителството му е прекъснато. Призован е  като офицер в армията. В София завършва Висша военна академия и остава на работа там.

След напускането на армията работи като икономист в Академията на науките – София. През 1959 г. Смолян става окръжен град и той е поканен да работи като икономист в Плановата комисия към окръжния съвет. Пенсионира се в ОКС, където работи  15 години.

От 17 г. е Председател на Общинския съвет на Ветераните на войните. С 14-те дружества във всяко кметство е в постоянна връзка. Не му е лесно, но не се оплаква. Всички починали председатели е изпратил с надгробно слово . Във всяко дружество е изнесъл по две лекции. Канен е да изнася лекции пред ученици и пенсионери за Дравската и Одринската епопея. Ангел е лектор и член на Тракийската организация.

Тази година той навърши 70 г. от завършването   на своята Алма Матер и се вълнува за предстоящото честване, посветено на 90-годишния юбилей на гимназията.

 

 

 

Патрон

  • ПДФ

Райковската гимназия е училище с много традиции, а една от най - тачените и почитаните е през мразовития месец февруари, когато скръб сковава сърцата и мъка тегне в душите при мисълта, че на 19 февруари българският народ е изгубил своя смел син. Огънят на факлите запалва в нас искрата на гордостта, че сме потомци на Левски, но същият този огън гори душите ни.

През пролетта на 1921 г. Райковската гимназия приема за свой патрон Васил Левски и това събитие се превръща в най-личния празник на възпитаниците. Отначало той се почита на именния ден на Апостола - Васильовден (14 януари - стар стил). През 1933г. за патронен празник на гимназията се определя датата на смъртта на Васил Левски - 19 февруари. Оттогава тържествено се отбелязва героичната му смърт. Тази традиция е запазена и до днес, като с всяка изминала година празникът става по-тържествен и по-искрен.

И днес ние черпим вдъхновение, гордост и пример от миналото. Левски е пътеводна звезда, която като светъл лъч озарява житейския ни път. Когато на 19 февруари застанем пред паметника на Апостола (който е единствен в нашия регион), когато видим устременият му поглед към бъдещето, когато усетим гордата му осанка, се чувстваме силни, безстрашни, готови за новите премеждия и осъзнаваме, че бъдещето принадлежи на потомците на Дякона, т.е. на нас. Черпим сила от неговата сила, вяра от неговата вяра, пламък от неговия пламък. В тишината на душите си, пред собствената си съвест, ние тайно полагаме клетва да следваме идеалите и заветите на Апостола и да имаме неговата воля за осъществяването им

Още статии...

Намирате се в страница: Информация