Пътуване към корените

В кратката пауза между две национални катастрофи, през септември 1915 г. към ксантийската прогимназия се разкрива I-ви гимназиален клас, с което тя се превръща в гимназия. В нея учат и доста родопчани от Пашмаклийския (Смолянския) край – д-р Спиридон Щърбов и Георги Чешитев от Райково, Атанас Поптодоров (по-късно писател с псевдоним Камен Бралов) и др. През следващите години тя се развива постепенно до III – ти гимназиален клас.    

Много трудно е за Държавната Ксантийска непълна смесена гимназия. Особено тежък е проблемът с учителските кадри. Занятията се водят предимно от учители без необходимия ценз. Повечето от тях са от екзархийско време и са със средно педагогическо образование, получено в Солун, Серес, Прилеп и др. При това много от мъжете – учители често са мобилизирани заради военните действия на Първата световна война и понякога дори идват в училище с военна униформа...Тук учител, а за известно време и изпълняващ длъжността директор (1918 г.) е Никола Филипов от с. Устово, Пашмаклийско. През 1919 г. изпълняващ длъжността директор е известният тракийски функционер и общественик – Христо Караманджуков от с. Чокманово. Учител – стажант е завършващият история в Софийския университет (СУ) Иван Пандалеев Орманджиев, известен по-късно като историк на тракийското освободително движение и председател на Върховния комитет на Тракийската организация.

При тази тежка обстановка, без да чака официално решение на МНП, ръководството на Ксантийската гимназия в лицето на директора й - Христо Караманджуков и с активната подкрепа на учителя в същата – Никола Филипов, вземат решение за преместване на гимназията в Средните Родопи. За целта на Никола Филипов е възложено неофициално да подготви това преместване, като през декември 1919 г. Идва в Пашмаклийско, където започва сондажи с местните отговорни фактори, за устройване на гимназията.

Решаващите фактори за определяне местоположението на гимназията са: тя да е на средищно място, удобно за по-голям брой ученици в Пашмаклийско; селището, където ще се разположи да е от големите и в него да има развита прогимназия. На тези условия тогава най-добре отговаря с. Райково.

По това време Райково е едно сравнително голямо и уредено планинско селище. То е разположено в долината на р. Черна на средищно място, с хубав климат, с двата си големи карстови извора. Махалите му са накацали на сравнително по-високите и със слаба почва места от двете страни на Черна. По – „дебелите” места и тези до рекатаи деретата са за градини (бахчи), защото малкото плодородна земя трябва да се използва най – грижливо.

 

И започва историята на Райковската гимназия.

 

В резултат на поетия от Филипов риск, на проявената от него, Хр. Караманджуков и други родопчани голяма настойчивост, както и на проявеното разбиране от ръководството на МНП, в лицето на просветния министър Цанко Бакалов, е издадена дългоочакваната заповед за преместване - № 321 от 29.01.1920 г. В нея се казва: „Разрешавам да се премести Ксантийската непълна смесена гимназия в с. Райково, Пашмаклийско, като през тази учебна година се открие при Райковската смесена прогимназия само I гимназиален клас ”.

С решение на Педагогическия съвет на ПМГ „Васил Левски” на 03.10.2009 г. училищният екип се отправи към корените ни – към Ксанти.

Нашето „Пътешествие в историята” до град Ксанти бе осъществено на  11.10.2009 г. Върнахме се назад във времето, бяхме на мястото, откъдето води началото си нашето училище – най-старото средно учебно заведение в района.

 

 uchiteli_PMG

Пред сградата на някогашната Ксантийска гимназия

 dvor

Изглед към двора на някогашната Ксантийска гимназия

 ksanti

 

Съвременен изглед от Ксанти

 staria ksanti

 Из улиците на стария град

Този сайт използва бисквитки.